Новините на украински са обикновено престараване
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Има един синдром, който бихме могли да назовем „ синдром на несъразмерната уместност “. По време на социализма от време на време го назоваха и „ автоцензура “. Всеки, заразèн от този синдром, изявявайки се по някакъв метод в общественото пространство, се стараеше да не каже нищо погрешно, да каже всичко най-правилно и да не допусне персоналната му линия да се отклони от формалната и да загуби своята двойственост с нея. Заради автоцензурата, същинската цензура постоянно си подсвиркваше и си въртеше синджирчето на пръста, тъй като не се постановяваше да подхваща нищо – интелигенцията сама се цензурираше. Като оня анекдот с българския котел в пъкъла, дето никой не го вардел, тъй като в случай че някой българин тръгнел да излиза от него, останалите го издърпвали назад.
Синдромът на несъразмерната уместност може да порази както обособени човеци, по този начин и цели институции. Ето, да вземем за пример, Българска национална телевизия гордо пусна (за да подчертае своята повсеместност и безпристрастност, съгласно формалната версия), с което за малко да измести публичното внимание от пилона на Роженските поляни. Някои от нас, простите жители, обаче се запитаха: за какво? Защо в действителност? Едно време имаше бездънен смисъл от вести на турски език, тъй като те облъчваха български жители с българска информация и агитация. Но тогава малкия екран беше единственият електронен информативен канал (освен радиото, само че то е несравнимо). Пък и украинците в България не са целева група като турците, не мислите ли? Сега всеки носи в мобилния си телефон цялата международна новинарска информация. Всеки браузър може автоматизирано да преведе дадена страница на език, посочен от потребителя. Днешният човек избира новините, а не чака някой да му ги предложи в специфична опаковка. И въпреки всичко, за какво Българска национална телевизия пусна вести на украински?
Има няколко евентуални аргументи. Най-близката до мозъка, най-първосигналната е за да могат украинците да чуят достоверни български вести , които не участват в международния продан. Но какъв брой украинци, избягали тук (предполага се) от ужасите на войната, ще проявят интерес към ДНК-то на Бойко Борисов, плаващите болшинства в Народното събрание, брачната половинка на Лорер или пък пилона на Роженските поляни?
Друга причина би могла да е, за да се срещнат чужденците със страната ни , макар хилядите туристически уеб сайтове, макар Министерство на туризма, които от дълго време извършват тази задача. Дали в Щатите има най-малко една телевизия, която излъчва вести на езиците на всички имигранти, в това число и на български, с цел да се срещнат хората със страната и нейните традиции?
На последващо място, за да се облъчват хората с агитация , да им се показва по безапелационен метод дадена позиция. Коя позиция е необходимо Българска национална телевизия да показва по агитационен метод на украинците у нас? Коя от няколкото? И за какво тъкмо нея?
По маркетингови аргументи . Новините на украински съгласно някой специалист може би биха усили покритието и аудиторията, с цел да продава малкия екран повече реклами. Но рекламите в Българска национална телевизия по този начин или другояче са лимитирани, пък и кой ще мери динамичността на аудиторията, когато към нея се прибавят и N на брой украинци, гледащи български вести един път на ден и то единствено онлайн?
За да се изпъчи Българска национална телевизия пред конкуренцията : „ Ето, вие такова нещо в никакъв случай няма да извършите, тъй като мислите единствено за пари, а ние имаме и други полезности! “.
По коя от всички тези аргументи Българска национална телевизия пусна вести на украински? Едва ли единствено по една. Всичките претекстове са налице. Всички са налице, само че нито един не е до дъно безапелационен, нито една причина не е до дъно императивна. Следователно самодейността не задоволява някакви остри осведомителни, маркетингови или политически потребности, а прави нещо друго. Какво?
Ако показва взаимност, белким не сме солидарни с бежанците от Сирия? Защо няма вести на сирийски? И за какво безусловно би трябвало да има бежанци, с цел да изразим взаимност? Нима не сме срещу режима в Северна Корея? Или срещу канибалските геноциди Африка? Защо няма вести на съответните езици? Еми, доста просто, тъй като сега Украйна в света на идеологемите е нещо като нищо на света. Не можеш да си „ в крайник с времето “, в случай че не намериш мотив да похвалиш Украйна. И това умозаключение ни води към синдрома на несъразмерната уместност , с който започнахме. Как се демонстрира този синдром?
Ето по този начин. Обществото си избира нещо и споделя: хубаво е. Как го избира ли? Това е голяма тематика, в която се преплитат пристрастености и студен разсъдък, воля и зависимости. Така или другояче – избира го. Съвсем скоро обаче обществото не помни за какво това нещо е хубаво и то остава хубаво самò по себе си – като тези хора, които са известни с това, че са известни.
Ужасен обществен грях е да ругаеш хубавото нещо, да се обявяваш срещу него, да изобличаваш минусите и да поставяш под подозрение нравственото му съвършенство, да го критикуваш. Това заслужава гръмко обществено неодобрение.
Критериите на съвестта обаче се развиват. Идва миг, когато към този момент си гад, не в случай че ругаеш хубавото нещо, а в случай че даже единствено се отнасяш с равнодушие към него. „ Значи ти не съчувстваш на хубавото нещо, а?! Що за урод си ти?! “.
Така стигаме до третата степен на социална сензитивност, когато освен би трябвало намерено да симпатизираш на хубавото нещо и да го хвалиш, само че и да проявяваш самодейност, самичък да организираш мероприятия в негова прослава. Новините на украински по националната телевизия са тъкмо подобен тип престарание, тъй като Украйна е нашето хубаво нещо към сегашния миг. Болно ми е да го кажа, само че това е ситуацията, Минке. Не знам на кого е хрумнало, нека не е на някой мой другар!
Внимавайте! В доста случаи резултатът е противоположен. Мнозина от днешните гневни русофоби са някогашни пионерчета, които принудително са ги карали да си кореспондират със свои непознати, само че обичани другарчета от Съветския съюз, а в учебно заведение са им тъпкали в детските главици това за дружбата, слънцето и въздуха. Много хомофоби, доскоро безразлични към проблемите на хомосексуализма, са станали такива не поради съответни свои познати-гейове, а откакто няколко прайда предизвикателно са се чекнали по улиците на София.
Не се захласвайте по „ положителните неща “, не давайте на еуфорията да удави нормалността! Освен това мисля, че Картаген би трябвало а бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Има един синдром, който бихме могли да назовем „ синдром на несъразмерната уместност “. По време на социализма от време на време го назоваха и „ автоцензура “. Всеки, заразèн от този синдром, изявявайки се по някакъв метод в общественото пространство, се стараеше да не каже нищо погрешно, да каже всичко най-правилно и да не допусне персоналната му линия да се отклони от формалната и да загуби своята двойственост с нея. Заради автоцензурата, същинската цензура постоянно си подсвиркваше и си въртеше синджирчето на пръста, тъй като не се постановяваше да подхваща нищо – интелигенцията сама се цензурираше. Като оня анекдот с българския котел в пъкъла, дето никой не го вардел, тъй като в случай че някой българин тръгнел да излиза от него, останалите го издърпвали назад.
Синдромът на несъразмерната уместност може да порази както обособени човеци, по този начин и цели институции. Ето, да вземем за пример, Българска национална телевизия гордо пусна (за да подчертае своята повсеместност и безпристрастност, съгласно формалната версия), с което за малко да измести публичното внимание от пилона на Роженските поляни. Някои от нас, простите жители, обаче се запитаха: за какво? Защо в действителност? Едно време имаше бездънен смисъл от вести на турски език, тъй като те облъчваха български жители с българска информация и агитация. Но тогава малкия екран беше единственият електронен информативен канал (освен радиото, само че то е несравнимо). Пък и украинците в България не са целева група като турците, не мислите ли? Сега всеки носи в мобилния си телефон цялата международна новинарска информация. Всеки браузър може автоматизирано да преведе дадена страница на език, посочен от потребителя. Днешният човек избира новините, а не чака някой да му ги предложи в специфична опаковка. И въпреки всичко, за какво Българска национална телевизия пусна вести на украински?
Има няколко евентуални аргументи. Най-близката до мозъка, най-първосигналната е за да могат украинците да чуят достоверни български вести , които не участват в международния продан. Но какъв брой украинци, избягали тук (предполага се) от ужасите на войната, ще проявят интерес към ДНК-то на Бойко Борисов, плаващите болшинства в Народното събрание, брачната половинка на Лорер или пък пилона на Роженските поляни?
Друга причина би могла да е, за да се срещнат чужденците със страната ни , макар хилядите туристически уеб сайтове, макар Министерство на туризма, които от дълго време извършват тази задача. Дали в Щатите има най-малко една телевизия, която излъчва вести на езиците на всички имигранти, в това число и на български, с цел да се срещнат хората със страната и нейните традиции?
На последващо място, за да се облъчват хората с агитация , да им се показва по безапелационен метод дадена позиция. Коя позиция е необходимо Българска национална телевизия да показва по агитационен метод на украинците у нас? Коя от няколкото? И за какво тъкмо нея?
По маркетингови аргументи . Новините на украински съгласно някой специалист може би биха усили покритието и аудиторията, с цел да продава малкия екран повече реклами. Но рекламите в Българска национална телевизия по този начин или другояче са лимитирани, пък и кой ще мери динамичността на аудиторията, когато към нея се прибавят и N на брой украинци, гледащи български вести един път на ден и то единствено онлайн?
За да се изпъчи Българска национална телевизия пред конкуренцията : „ Ето, вие такова нещо в никакъв случай няма да извършите, тъй като мислите единствено за пари, а ние имаме и други полезности! “.
По коя от всички тези аргументи Българска национална телевизия пусна вести на украински? Едва ли единствено по една. Всичките претекстове са налице. Всички са налице, само че нито един не е до дъно безапелационен, нито една причина не е до дъно императивна. Следователно самодейността не задоволява някакви остри осведомителни, маркетингови или политически потребности, а прави нещо друго. Какво?
Ако показва взаимност, белким не сме солидарни с бежанците от Сирия? Защо няма вести на сирийски? И за какво безусловно би трябвало да има бежанци, с цел да изразим взаимност? Нима не сме срещу режима в Северна Корея? Или срещу канибалските геноциди Африка? Защо няма вести на съответните езици? Еми, доста просто, тъй като сега Украйна в света на идеологемите е нещо като нищо на света. Не можеш да си „ в крайник с времето “, в случай че не намериш мотив да похвалиш Украйна. И това умозаключение ни води към синдрома на несъразмерната уместност , с който започнахме. Как се демонстрира този синдром?
Ето по този начин. Обществото си избира нещо и споделя: хубаво е. Как го избира ли? Това е голяма тематика, в която се преплитат пристрастености и студен разсъдък, воля и зависимости. Така или другояче – избира го. Съвсем скоро обаче обществото не помни за какво това нещо е хубаво и то остава хубаво самò по себе си – като тези хора, които са известни с това, че са известни.
Ужасен обществен грях е да ругаеш хубавото нещо, да се обявяваш срещу него, да изобличаваш минусите и да поставяш под подозрение нравственото му съвършенство, да го критикуваш. Това заслужава гръмко обществено неодобрение.
Критериите на съвестта обаче се развиват. Идва миг, когато към този момент си гад, не в случай че ругаеш хубавото нещо, а в случай че даже единствено се отнасяш с равнодушие към него. „ Значи ти не съчувстваш на хубавото нещо, а?! Що за урод си ти?! “.
Така стигаме до третата степен на социална сензитивност, когато освен би трябвало намерено да симпатизираш на хубавото нещо и да го хвалиш, само че и да проявяваш самодейност, самичък да организираш мероприятия в негова прослава. Новините на украински по националната телевизия са тъкмо подобен тип престарание, тъй като Украйна е нашето хубаво нещо към сегашния миг. Болно ми е да го кажа, само че това е ситуацията, Минке. Не знам на кого е хрумнало, нека не е на някой мой другар!
Внимавайте! В доста случаи резултатът е противоположен. Мнозина от днешните гневни русофоби са някогашни пионерчета, които принудително са ги карали да си кореспондират със свои непознати, само че обичани другарчета от Съветския съюз, а в учебно заведение са им тъпкали в детските главици това за дружбата, слънцето и въздуха. Много хомофоби, доскоро безразлични към проблемите на хомосексуализма, са станали такива не поради съответни свои познати-гейове, а откакто няколко прайда предизвикателно са се чекнали по улиците на София.
Не се захласвайте по „ положителните неща “, не давайте на еуфорията да удави нормалността! Освен това мисля, че Картаген би трябвало а бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ